Към началото на април 2026 г. пазарът на недвижими имоти в България остава активен, като основните му характеристики са добре познати: високи нива на търсене, ограничено предлагане (особено на качествени имоти) и умерен ръст на цените спрямо предходни периоди.

В началото на годината един от основните въпроси беше дали присъединяването на България към еврозоната ще доведе до съществена промяна на имотния пазар. Към момента няма сериозни основания да се твърди, че смяната на официалната валута сама по себе си е довела до значима промяна в поведението на основните пазарни играчи. По-скоро пазарът продължава да бъде оформян от познатите фактори: достъп до банково финансиране, ниво на спестяванията, ограничено предлагане и устойчив интерес към инвестирането в недвижима собственост и главно- жилищни имоти.

Въведените от БНБ в края на 2024 г. мерки с цел ограничаване на прекомерния ръст при ипотечното кредитиране към настоящия момент не са довели до съществено охлаждане на жилищния пазар. Данните към февруари 2026 г. показват, че кредитната активност при домакинствата остава висока, а жилищното кредитиране продължава да нараства с бърз годишен темп, което продължава да подкрепя търсенето на жилищни имоти.

Макроикономическата среда към началото на второто тримесечие на 2026 г. остава несигурна. Външният фон е силно повлиян от продължаващата война в Украйна, както и от военния конфликт в Близкия изток, който доведе до рязко повишение на международните цени на петрола и до нов инфлационен риск за европейските икономики. Във вътрешнополитически план България се управлява от служебно правителство и тече предизборна кампания за предсрочните парламентарни избори, насрочени за 19 април 2026 г., като в политическото пространство участват и нови политически субекти. Тази комбинация от външни и вътрешни фактори поддържа по-висока степен на предпазливост у домакинствата и инвеститорите, без към момента да води до осезаем спад в активността на имотния пазар.

По актуални данни на НСИ, през февруари 2026 г., месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ИПЦ), е 0,2%, а годишната инфлация за февруари 2026 г. спрямо февруари 2025 г. е 2.1 %. Само за периода от 31.12.2025 до края на февруари 2026 г. натрупаната инфлация е 0.8 %. По предварителни данни на НСИ БВП през четвъртото тримесечие на 2025 г. нараства с 3,0% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 0,8% спрямо третото тримесечие на 2025 г. по сезонно изгладени данни. За цялата 2025 г. е отчетен реален ръст на БВП от 3,1%. Тези показатели сочат запазване на икономическия растеж при по ниска инфлация спрямо предходни периоди, но и при наличие на нови външни ценови рискове, свързани основно с енергийните пазари.

По данни на БНБ към края на февруари 2026 г. депозитите на домакинствата и НТООД са 55,782 млрд. евро, което представлява годишен ръст от 20,3%. Високият обем на спестяванията в банковата система продължава да бъде фактор за поддържане на изключително благоприятни условия за кредитиране за покупка на жилищни имоти. По данни на БНБ средният лихвен процент по жилищни кредити през февруари 2026 г. е 2,47%, а годишният процент на разходите е 2,78%. Към края на февруари 2026 г. размерът на жилищните кредити достига 17,299 млрд. евро, като нараства с 27,8% на годишна база. Наличието на достъпно кредитиране при все още висока ликвидност в банковата система остава сред основните фактори, подкрепящи търсенето на жилищни имоти.

Пазарът на недвижими имоти остава силно зависим от общата макроикономическа среда, но наличните статистически данни не сочат обръщане на ценовия цикъл. По данни на НСИ през януари 2026 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се понижава с 1,2% спрямо предходния месец, но календарно изгладените данни показват ръст от 4,0% спрямо януари 2025 г. По данни на НСИ цените на жилищата в страната през четвъртото тримесечие на 2025 г. се увеличават с 0,3% спрямо предходното тримесечие и с 12,6% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г. Данните за София показват спад в индекса за IV тримесечие на 2025 г., спрямо предходното с 0,8%, при ръст от 12.7 % спрямо последното тримесечие на 2024 г. Това потвърждава, че въпреки известно забавяне в темпа на тримесечното нарастване, жилищният пазар продължава да се движи във възходяща посока.

Към настоящия момент не са налице достатъчно основания да се очаква понижение на цените на жилищните имоти в краткосрочен план. По-вероятен остава сценарий на запазване на сравнително високо търсене, особено в утвърдените градски пазари, при ограничено предлагане като обем и качество. Същевременно несигурната международна обстановка, войната в Украйна, военният конфликт в Близкия изток, поскъпването на енергийните суровини и вътрешнополитическата динамика в страната предполагат по-внимателно пазарно поведение, по-дълъг период за вземане на инвестиционни решения и по-изразена селективност от страна на купувачите. При тези условия най-вероятната краткосрочна тенденция е за запазване на активен пазар с плавен ръст на цените, а не за рязка корекция надолу.